Велик е нашият войник

 

Велик е нашият войник!

Велик! Велик! Велик!

 

Измокрен, гладен, уморен,

без отдих би се нощ и ден!

Бърдата цепи разярен

със страшния си вик “На нож!”

 

От Китка литна в един миг,

прецапа Тимока дълбок,

при Равна, Вина, Лесковик,

                                         черта му път самия Бог.

 

При Маврово, заровен в сняг,

с ръце премръзнали се би,

в Ботум отвори път за Дрин

врага прокуди до един.

 

И пак спокоен, мълчалив

при Хемус днеска той стои

и чака нов враг да срази

със страшния си вик “На нож!”

 

Велик е нашият войник!

Велик! Велик! Велик!