Троянци

                                                                                                                           (Марш на 34-ти пехотен Троянски полк)

 

 

Балкански чеда на славни деди,

Троянци сме славен полк!

 

С гърди гранит, с нечут полет,

кат вихър носим се напред.

През урви, чуки и скали,

летим кат гордите орли.

 

Троянци ний сме славен полк,

показахме сред бой жесток

без страх и трепет как се мре

как бойна слава се бере.

 

Завета наш е увенчан,

с вечни лаври при Дойран,

где хвърлих,е се с огнен меч

стихийно, вихрено на сеч.

 

Троянци ний сме славен полк,

показахме сред бой жесток,

без страх и трепет как се мре

как бойна слава се бере.

 

Безстрашни, смели

в боя сме борци.

 

Безстрашни, смели сме борци,

чела, що кичат ни с венци,

Троянци ний сме с дух кален,

с дух юначен, несравнен.

 

Към наший дивен роден край,

любов ни граници не знай.

За него ни сърцето бий,

за него с гордост мреме ний.

 

Троянци ний сме, ний сме славен полк,

при Борис, Кирил, Нерезов, Дойран,

при Кристалин; всред страшна сеч,

как бойна слава се бере с “Ура! На нож!”