Тракийски кумир

 

 

На стража, синове тракийски!

Зора разсейва робский мрак,

сирота, майката робиня

синовно ще прегърнем пак.

 

Тя чака ни с’свещена клетва,

заклела ни всред кръв и дим!

Ний Странджа ще ли забравим,

полето, родний край любим?

 

На стража! Гробници светини

блестят пред нас и ден и нощ,

завет са те на на’то племе,

печат на страшната му мощ.

 

Забравени, на нас те гледат

за братска грижа в близък час

ний Одрин ще ли да забравим,

светците при Люле-Бургас?

 

На стража! Царствената сянка

на орлекрилия юнак

тревога бий над нас – вещае

отплата на жестокий враг.

 

Момчила помним ние! Вихър

и огън той в сърцата грей.

Юнака ще ли да забравим,

Родопа – Беломорский змей?

 

На стража! Погледът на Рила,

духът на родния Балкан,

те сочат ни през вековете

в борбите пътя очертан.

 

Закрилници народни пазят

Родината от враг незван,

Марица ще ли да забрави

Егея – наш народен блян?