Ще дойде ден

 

 

В свободни дни сме ний родени,

безмерно верни синове,

към светъл подвиг устремени,

синовен дълг ни нас зове.

 

С нетленна воля, с мощ в гърдите

към славни бъднини вървим,

възторжен плам в очите –

Родината да обновим.

 

От теб , Родино, сме призвани

и носим твоя тежък кръст –

да браним родните балкани

и всяка шепа родна пръст.

 

О, вярвай в нас ти, майко мила,

ний светъл ден ще възвестим,

ще бъдем твоята закрила

и твоя лик ще осветим.

 

Ще дойде ден – стихийно-мощен –

ще гръмне страшен вик “ура”

и сред възторг – над мрака нощен

ще грейне пламенна зора.

 

О, ден велик! О, миг тържествен

на кръвна и жестока бран.

Когато с благослов божествен,

ще вдигнем боен кръст желан.