Песен за летеца

 

 

Лети, лети, за род, за чест и слава

лети, лети. През бури и покой.

Човекът е летец тогава,

когато стане птица той. (2)

 

Земята българска се вдига

сега на двете ти крила,

и в синята небесна книга

записва твоите дела.

 

Лети, летецо все нагоре!

Лети до сетния си дъх!

Една земя е твоя корен,

едно небе е твоя връх. (2)

 

Лети, лети, за род, за чест и слава

лети, лети. През бури и покой.

Човекът е летец тогава,

когато стане птица той. (2)