Песента на трите морета

 

Послушай нощем в морските талази

шума на старославни времена,

тръбите на пълчища от витязи

и бран под непреклонни знамена.

Морето пее песента на боя

с безсмъртната и страшна красота,

то знае, че сърцето на героя

покой намира само в песента.

 

Морето пее с устрема тържествен

на воинство пред враг неумолим,

разказва то за някой цар божествен,

роден с душа на лъв и херувим,

за българската славна епопея,

написана с кръвта на цял народ,

за царство от Карпатско до Егея,

под скиптъра на величав живот.

 

Вълните пеят, тежки и сурови,

за не една дъбовна, тъмна нощ,

когато тих в прегръдките христови

издъхва някой велемощен вожд.

Тогава пламва метеор в ефира

и възехтява бурното море,

че никога героят не умира,

дори когато слънцето умре.

 

Морето пее, пее и Балканът,

огрява в унес пълната луна,

запъплят сенки, тръгнали да бранят

пределите на бащина страна.

Достигат те и свойте три морета,

опити пак от трепет съкровен,

там виждат, отстоял на вековате,

лика си, от вълните съхранен.

 

Шумят дълбоко тежките талази,

възкръсват старославни времена,

вървят, вървят пълчища от витязи,

пращят зловещо горди знамена.

Морето пее песента на боя,

с безсмъртната и страшна красота,

то знае, че сърцето на героя

покой намира само в песента.