Марш на победите

 

 

О, ден на кървава разплата,

о, мъст за поругана чест!

Грей слънцето на свободата,

от враг ни помен, нито вест.

 

Летяха полковете славни,

през планините кат’ орли

и сториха с земята равни,

те сърбите коварни, зли.

 

Ний видяхме как враговете ни

обръщат гръб в позорен бяг.

По чукари със кръв облени,

високо вя се наший стяг!

 

И дойде край, едни разбити

загиват в косовския бой.

В Албания из планините

намират други гроба свой.

 

Ще помнят сърби вероломни

как българинът в бой лети,

дор’ свет светува ще се помни

как на изменник той мъсти!

 

За подвизи ни ще остане

юнашка песен да се пей,

по долини и по балкани,

додето българин живей!