Чеда сме ние на морето

 

 

Чеда сме ние на морето,

калени в бури, ветрове, ветрове.

Ний любиме от дън сърцето

тез скъпи, родни брегове.

 

Призвани в таз свещена сграда

от дълг върховен, най-свещен, най-вечен.

Да бъдем горди нам се пада,

за теб, Родино, да умрем.

 

Ти, о, храм, свещен, що всаждаш

любов към Родина и народ

ти, о, храм, що нас ни учиш

да мрем пред народен свят олтар.

 

Кълнем се, скъпа нам Родино,

кълнем се в твойта свята плът,

кълнем се във кръвта на деди ни,

загинали за роден кът.

 

Нек винаги да сме готови

да литнем в родното море

щом дълг и майката ни Родина

в тоз час на бран ни призоват.