Българското образование днес

 

   Борбата за национална просвета образува един от трите големи стълба на българската национална борба за освобождение от османско робство. Това е и най-масовото движение, тъй като в него се включва по-голямата част от българския народ. Едва ли това е случаен факт... Напротив още през Възраждането българите са осъзнавали острата нужда от национално образование, образование, което да бъде подчинено само и единствено на интересите на българската нация и което да не се влияе от никакви модни и чужди за българина тенденции.

   Днес след близо 50 години комунизъм и след 16 години “преход” (сравним по своята същност само с “Дивия запад” в Америка) нашето образование е сведено до едно от най-ниските равнища на своето равнище от създаването си до днес. Има множество най-различни по своята същност проблеми, които пряко или непряко засягат българското образование, част от тях са лесно решими, други пък трудно могат да бъдат преодолени с оглед цялостното сегашно положение в Родината ни, има проблеми, които не са особено значими и други, които са толкова важни за нацията ни, че трябва да бъдат незабавно преодолени иначе не се знае до какви резултати може да се достигне и колко могат да се увредят подрастващите поколения, а те както добре знаем са бъдещето на България, бъдеще, на което ще му бъде по-трудно да отстоява своята национална и културна идентичност в много по-голяма степен, отколкото на нас. Но безспорно най-големият проблем е следният: българското образование вече не е българско, т.е. то е загубило националния си характер. По този начин ние се връщаме векове назад във времето на килийните училища, та дори сме и по-зле, тъй като дори в тях се е прокрадвала сянката на националната идея. Основната цел на всяко образование е да подготви младото поколение на дадена държава за активен и успешен социален живот, т.е. да създаде национално отговорни и държавно мислещи граждани, които да се превърнат в опора на държавата и обществото. За жалост след промените от 9 септември 1944 г. тези цели на образованието в България бяха заменени от целите на интернационализма. Така по насилствен начин бе умъртвено едно от най-великите духовни постижения на българската държава, която макар и в условията на непосилно, кърваво иго успя да създаде свои училища, в които българската национална кауза се проповядваше толкова пламенно, че успя да вдигне на крак срещу тирана всички, които можеха да носят оръжие и всички, които имаха достойни български сърца. По-късно в началото на ХХ век българското образование се превърна в един от най-силните крепители на българския дух в различните области, населени от българи, но откъснати от България по волята на днешните ни съюзници от НАТО и ЕС, тогава известни като “великите сили”, не че някой знае какво им е великото, освен може би великата им жажда за кръвта на по-слабите, но безспорно по-достойни от тях народи и държави.

   В момента нашето образование продължава да се лута във вакуума между комунистическото наследство и желанието на някои видни “дейци на просветата” да се приравним към западното образование, което е по-денационализаторско и антихуманно дори от комунистическото, тъй като цели превръщането на човека в една консумираща и нищо не чувстваща машина. Ние не искаме българското общество да се превърне в консуматорско по примера на западното, ние имаме множество таланти, които държим да проявяваме, за нас най-висшата ценност е не да консумираме, а да създаваме. Нашата, българската оригиналност и иновативност е дала тласък в развитието на не едно и две научни направления и ние искаме така да бъде и за в бъдеще. За да се спаси българското образование трябва да се направи първата и най-важна крачка, а тя е: да се постави една много проста и ясна цел пред българското образование – да се възпитава младото поколение в родолюбие и патриотизъм, за да могат младите българи да заемат после подобаващото им място в световния исторически процес и за да могат да бъдат достойни граждани на Отечеството си. Казано с други думи: нашето образование трябва да се национализира: трябва да се преподава не по западен или източен образец, а по български; трябва да се отчетат особеностите на нашата нация и те да послужат за основа на формирането на най-правилната възпитателна и образователна програма; трябва в училищата да се възпитават редица граждански добродетели, които са нужни, за да функционира нашето общество без сътресения и т.н. и т.н. Учителите трябва не само да предават сухи знания на своите ученици, ами трябва да се чувстват свързани с децата, тъй като тям принадлежи съдбата на Родината ни. От друга страна учениците не трябва да възприемат учителите като врагове, а като хора, призвани да им помогнат да станат пълноценни личности, като хора, чиято цел е поставянето на основите, върху които всеки може да се изгради с оглед на собствените си възможности.

   В най-важни предмети и на пиедестал трябва да бъдат издигнати българският език и историята. Това са два от основните стълбове, върху които от хилядолетия стои нашата нация и тяхното съхранение е основна цел на българското образование. Не можем и не бива да позволяваме българчета да могат да пишат по-добре на латиница, отколкото на кирилица, не трябва да се забравят правилата и нормите на българския език. Стига опростяване на езика, време е за усложняване на мозъчната ни дейност! Българската история трябва да се изучава в цялата и дълбочина с оглед на придобиването на национална гордост у младите българи. Чувството на национална гордост би намалило в голяма степен емиграцията и културното обезбългаряване, което в момента извършват откровено небългарските масмедии (тук на първо място поставям БНТ и бТВ). Българската история трябва да се очисти от всички натрупани през години фалшификации (но това е друга много обширна тема, която ще бъде разгледана на друго място). Горното изречение идва само за да ни наведе на мисълта, че всичко, което сме заучавали и приемали на доверие, всъщност може да се окаже една голяма лъжа и за това е нужно създаването на специална комисия, която да определи съдържанието на учебния материал с оглед националните интереси на България.

   Българското висше образование страда от абсолютно същите проблеми, от които страда и средното, но тук антибългарските тенденции са изключително силни в една част от преподавателите, но слава Богу се появяват и такива с много ясно изразено българско чувство. Може би висшето образование все пак е на по-високо ниво, но и в него има мегдан за огромни реформи, тъй като целта ни е не да изберем по-малкото зло, а да променим всичко с оглед спасението и просперитета на нашия народ. Всичко споменато по-горе като проблеми на българското образование се отнася и до висшето такова.

   В заключение все пак трябва да споменем, че българският дух не е изцяло унищожен от враговете му и нашето образование, макар и само на места запазва своята основна, национална функция. То все още е на по-високо ниво от Западното, към което незнайно защо се стремим. Но трябва да се отбележи и то с главни букви, че нашето образование се нуждае от спешна, добре обмислена, незабавна и повсеместна РЕФОРМА, реформа, която да позволи възраждането на българския дух, а оттам и на величието на българската държава.

 

БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!