Случаен инцидент или предзнаменование?

 

 

   Всички вие сте чули за инцидента на 23 май 2005 година, когато най-малко 60 роми нападнаха кафене в столичния квартал “Захарна фабрика”, пребиха празнуващите абитуриентски бал българи и убиха един достоен Българин – Станимир Калоянов. Но едва ли повечето от вас знаят, че това не е първия подобен случай в нашата Родина. От десетина години проблемите с ромското “малцинство” се увеличиха многократно по най-различни причини, за чието изброяване няма да стигне мястото в това издание. Много тежко е положението на българското население в по-малките градове и селата, тъй като там те много често са малцинство и са принудени да се защитават от далеч по-многобройните и опасни нападения на престъпни групировки. Тези българи отдавна са разбрали, че държавата на която плащат данъци и за която някои от тях са воювали на фронта, няма да направи нищо, за да ги защити. Затова някои от тях, които имат повече средства бягат към по-големите градове за търсят сигурност, но вече дори и там нещата изглеждат плачевно. От години се знае за проблемите на българите в кв. Столипиново в Пловдив, в кв. Севера в Ботевград или в село Мечка, например. Там също българи са убивани, тероризирани, ограбвани, изнасилвани, бити. Защо нашите “независими” медии не говорят нищо за това? Защо се мълчи за зверствата извършвани над българите?

   От приведените по-горе примери се вижда, че случаят в “Захарна фабрика” не е бил инцидент, а логично продължение на случващите се в цялата страна процеси. Процеси, които доведоха до абсурда на различни места в България да се появяват надписи: “Смърт на българите” (такива има дори и в София), “Добре дошли в Турция” (близо до Кърджали) и т.н. Тези процеси са изключително опасни за българската държава, но е напълно ясно, че политиците не желаят да предприемат каквито и да било мерки за ограничаването им. И това си има напълно логично обяснение: те много отдавна не служат на българските интереси и българската нация, а само целят да бъдат добри слуги на чуждоземните си господари, които са заинтересовани от унижението и унищожението на България. Няма да е далеч времето, когато в цялата ни държава ромите ще се разпореждат като пълновластни господари, защото срещу тях не се прилагат законите, които се прилагат срещу българите. Не е далеч времето, когато положението ще стане нетърпимо... Нима точно това чакат властимащите? Не разбират ли (или го правят нарочно именно защото го знаят), че тук може да стане като в Косово? Пламне ли веднъж искрата на омразата и започне ли българската съпротива едва ли ще може да бъде спряна, защото както знаем от историята българският гняв не може да бъде укротен. Но това ще доведе до ново разорение на Отечеството ни и до нова окупация от съюзните ни днес “западни демокрации” (на първо място от най-големия защитник на световния мир САЩ, които е водил има няма 3-4 войни в последните десетина години). Чест прави на българските националисти и на всички българи, че не се поддават на провокации и не вършат беззакония по примера на циганите. Но щом държавата не може или не иска да защити своите граждани, каквито огромната част от циганите не са, понеже не плащат нито данъци, нито сметки, нито живеят по нашите закони, тогава идва времето ние сами да поемем съдбите си в собствените си ръце. Тук не става дума за геноцид, расизъм или насаждане на етническа нетърпимост и омраза, а за законна и необходима самоотбрана! Приемливо решение към днешна дата е да се създадат във всички общини и райони на страната доброволни групи от честни и достойни синове и дъщери на България, които да поемат задълженията на полицията, които тя явно не иска или не може да изпълнява.

   На българите трябва да се позволи поне сами да защитят себе си и семействата си, защото геноцидът, който се извършва над нашия етнос, става нетърпим! Крайно време е законите да започнат да се прилагат стриктно към всички без значение каква е етническата им принадлежност, в противен случай политиците и всички други национални предатели, които доведоха България до това положение, ще заплатят греховете си. Нашият велик народ ще изчерпи огромното търпение, което прояви в “годините на прехода” (надявайки се, че ще получи заслуженото с хиляди жертви и страдания благоденствие) и ще обърне гръб на паразитите в стремежа си да осигури достойно бъдеще на бъдните поколения.