Емиграцията сред българската младеж

 

   Има два вида течения сред младите български емигранти: едното е на тези, които отиват на Запад, за да получат по-добро образование и след завършването му смятат да се реализират в България и второ на младежите, които обвързват целия си по-нататъшен живот с една чужда културна среда и изоставят завинаги бащината си земя.

   Едва ли има особена нужда да обяснявам какво огромно предателство сравнимо единствено с отцеубийството извършват българите (независимо младежи или не), които напускат веднъж завинаги родната си земя. Те не само предават кръвта на предците си, която е пролята по целия Балкан, за да я има България, но предават и своите живи роднини и сънародници, понеже както добре знаете много скоро българската нация няма да наброява и 50% от населението на Република България. Това се дължи не само на слабата раждаемост (безспорен факт, който е с първостепенна важност), както постоянно се твърди, но и на огромния отрицателен механичен прираст, дължащ се на емиграцията. Благодарение на това обезбългаряване в Отечеството ни, скоро ние българите ще бъдем подчинено население в тази прекрасна земя, завещана ни от гордите ни и свободолюбиви предци. Нима може да го позволим?

  Има една поговорка, която в този случай, струва ми се, е напълно уместна: плъховете първи напускат потъващия кораб. Безспорен факт е, че истинските хора, тези които знаят и ценят рода си, земята си и името си, българите, които имат чест, достойнство и не на последно място национална гордост ще останат в Родината ни и ще се борят до сетен дъх да остане чисто и свято името българско. За разлика от тях мнозина слаби телом и духом БЯГАТ на Запад. Те бягат, защото се чувстват нищожни, уплашени, неспособни да се преборят за собствения си живот. Обвиняват кого ли не правителството, обществото, близките си, дори целия български народ, но в действителност тези обвинения не са нищо повече от начин да се оправдае позорната постъпка да избягаш от България именно тогава, когато тя се нуждае от всичките си синове и дъщери. Вместо да обвиняват и да бягат тези хора трябва да станат активни членове на обществото и да се опитат да променят нещата, така че да има надежда за по-добър живот за нашите деца и за бъдните поколения. Всяко бягство прави все по-нищожен шанса България да се спаси. Но нека щом тези хора нямат ни най-малко чувство за дълг и пред предците и пред идните поколения българи да се махнат от нашата България, защото за тях няма място в тази битка за оцеляване на българската нация, която се води и която ще става още по-ожесточена, плъхове не са нужни никому! На нас ни трябват само истински българи, в които да тече огнената кръв на Аспаруха и Крума и която да говори не с езика на парите и материалните изгоди, а с езика на великата българска духовност, тази духовност, която ни опази по време на петвековно османско иго!

   Освен това безусловна истина е, че дърво без корени не може да съществува. И тъй българите отделили се завинаги от бащината си стряха, никога няма да могат да бъдат истински щастливи, тъй като те ще живеят един чужд живот. Живот в който те няма да са никой и нищо, въпреки многобройните награди, които животът може да им предложи. Тези награди всички без изключение винаги ще бъдат материални и няма да донесат духовна наслада на тези хора. Те ще бъдат с ампутирана душа, душа, която е оставена след като са потъпкани честта, достойнството и родовия дълг. Тези хора винаги ще бъдат чужденци, чужденци за целия свят, дори за себе си.

   След като изяснихме в основни линии предателството, което извършват българите, напускащи завинаги Родината си, трябва да се спрем и на втората група: тези, които отиват да се образоват на Запад. В днешно време благодарение на вредната “демократическа” (тоест идваща от т.нар. демократически страни в Западна Европа и Северна Америка) пропаганда. Всички филми и предавания, които гледаме по телевизията ни внушават безспорното превъзходство на тази култура над всички останали и я налагат като модел за подражание, като единствен признак на цивилизованост. Освен това постоянно ни се натрапва чрез всички масмедии, че да учиш на Запад е далеч по-престижно и ти осигурява далеч по-голям шанс за реализация в България. Всичко това не е нищо от успешно създадени и поддържани митове. Трябва остро да се противопоставим на тези митове, защото те са много опасни и са също толкова вредни, колкото и другата форма на емиграцията. Един път попаднал в чуждата културна среда българският младеж се променя тотално като след 3 или 4 години дори и много корав характер би могъл да се пречупи и да започне да приема ценностната система на западното общество, която е изградена върху изключително консуматорските им общество и култура. Тази промяна не се дължи на слабостта на нашата култура или на отделния индивид, а е по-скоро защитна реакция, борба за оцеляване в една чужда среда. Но кому е нужна тази борба? Не е ли по-добре българският младеж да се обучава от българи в България и да се запознае с достиженията на нашето национално образование и да стане възпитаник именно на това образование? Българската култура е една от най-богатите, многопластови и предоставящи невероятно широко поле за личностна изява култури. Българската наука, макар и неохотно, е световно призната в много от областите на човешкото познание и заема челна роля в редица научни дисциплини. Тогава защо наши младежи учат в Белгия или Холандия например, които в действителност не са постигнали нищо повече от нас? Не е ли това някаква мода, която обаче заплашва да обезбългари Родината ни и да превърне българските младежи в “европейци” (странно защо под европейци трябва да се разбират западноевропейците след като науката е доказала, че именно в днешните български земи е центърът на първата европейска цивилизация, създала Варненския некропол, удивително и уникално по своя характер откритие)?

   Българските младежи, които решават да учат в чужбина трябва много добре да разбират всички рискове, които това крие. Тук мога само да спомена това, че в процеса на учене може обстоятелствата да се стекат така, че да е невъзможно да се завърнеш в Родината. Може и да се завърнеш в България, но платил твърде висока цена, променил изцяло ценностната си система и с това да навредиш още повече на народа си. А и не трябва ли ние българите да имаме малко по-високо самочувствие, да познаваме и ценим своето? ТРЯБВА! Нека се гордеем с българското образование, което единствено е създадено да защитава интересите на българската нация и което въпреки опитите да се разруши все още носи такава енергия в себе си, която стряска всички врагове на България, понеже още се раждат учени, които надминават колегите си по целия свят! На българите трябва национално образование и това е не просто приумица на ограничен кръг крайни мислители, философи или политически дейци, а необходимост, ако искаме българската нация да продължи своя горд и изпълнен със славни мигове исторически път.

   Дано всички български младежи разберат колко трудни дни очакват България и да осъзнаят своя синовен дълг към земята, на която нашите предци посветиха живота и смъртта си. Този дълг повелява да останем в България и по никакъв начин да не я предаваме, пък било то дори за невинно изглеждащото образование в чужбина.

 

ЗА БЪЛГАРИЯ !