Светецът от кръв и плът

6 юли 1837 – 6 февруари 1873

(стар стил)

"Ако спечеля, печеля за цял народ,

 ако губя, губя само мене си..."

Васил Левски

 

   Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на Свободата, Дяконът, Главният книжар, Тропчо, Драгойчо, Ефенди Аслан Дервишооглу това са само малка част от псевдонимите и имената давани или използвани от основателя и ръководителя на Вътрешната революционна организация (ВРО). Левски е една от най-безспорните фигури в българската история, като още със смъртта си той става легенда и много рядко са изказвани отрицателни мнения за него. Този факт е лесно обясним като се хвърли един поглед върху краткия, но изпълнен с много светлина житейски път на този славен българин.

   Доскоро бе почти ненужно да се споменават всички геройства извършени от Апостола, но в последно време се забелязва една определена деградация в това отношение: младите българи знаят повече за подвизите на Батман или Супермен, отколкото за тези на нашия национален герой. Затова смятам за нужно да изложа, макар и крайно откъслечно някои от най-великите дела на Левски.

   Въпреки че става монах, а по-късно и дякон под името Игнатий, младият Васил Кунчев не се примирява с ролята си на безропотен слуга. Непонятно му е християнското примирение и обръщането на другата буза. Напротив, дейната и изпълнена с много качества натура на младия свещенослужител бързо сама предрешава пътя си с отказването от “попското” поприще и преминаването в редиците на най-радикалната група българи – тези, които са се посветили на националното освобождение. Паметна е годината 1862, когато младият родолюбец и патриот взема участие в сформираната от един друг национален герой, идеолога на българския национализъм Георги С. Раковски, Първа българска легия. Самото му участие в легията е достатъчно доказателство за решимостта и готовността за саможертва у младия българин. Именно там Левски получава това свое прозвище, с което остава и в историята и в паметта на всички бъдни поколения българи, като свят човек пожертвал най-скъпото, което е имал – собствения си живот за свободата на Отечеството и на поробените си братя. Очевидно е, че бъдещият Апостол на свободата е притежавал не само непримирим дух, но и прекрасна физика, с която си е извоювал прозвището Левски.

   След това Левски е знаменосец на четата на великия български воевода Панайот Хитов, участва и във Втората българска легия на Раковски, като по този начин още веднъж потвърждава високите си морални качества и демонстрира по всеки възможен повод готовността си да се включи в борба за свободата на България. Но най-голямото дело на Левски, заради което той ще бъде наречен Апостола на Свободата е изграждането на мрежата от комитети на ВРО. Това е делото на живота му, което му отрежда водещо място в българския пантеон. Създаването на ВРО се свързва с обиколките на Апостола из България, когато той като незнаен и неканен гостенин влиза в разни домове в различни села и градове на своето Отечество и малко по-късно излиза създал добре работещ и организиран върху строгата дисциплина комитет, който в уречения час да възвести и защити свободата на България. Работата, която Левски извършва само за две години, не може да се опише с думи, тъй като тя е толкова значима, че върху нейните основи се гради свободата на България. Възраждането и узряването на националния дух и непоколебимостта на българите по време на Априлското въстание и Освободителната война са все резултати от дейността на Левски. Показателни са думите, които той произнася на жителите на град Орхание (дн. Ботевград): “Трябва да се жертва всичко, па и себе си”.

    Левски ще остане в народната памет и с малкото, изказани от него, но свещени за нас българите фрази, от които струи толкова българщина, че дори само те са достатъчни да осветяват пътя на народа ни в тъмните години “на преход” (вече около 60 на брой). Тук ще спомена само една негова фраза, която остава малко забравена, но според мен в нея е вложена цялата сила на духа на Дякона: "Чисто народният човек се бори, докато може…, ако не сполучи…, трябва да умре в народната си работа.” Решимост, себеотдаденост, непримиримост, целеустременост – това ни внушава Левски с тази фраза, но има ли още будни български синове, които да го чуят?

   Самото съществуване на ВРО е изключително важно по една много проста причина - то е ясно доказателство за това как като се забравят дребнавите лични интереси и спречквания и се постави “народната работа” над всичко българският народ е способен да се пребори с всеки враг. За жалост именно нищожността на една дребна душица и предателството, което тя извършва, унищожават почти всичко постигнато от Апостола. И така Левски е предаден на турците и на 6 (19) февруари 1873 е обесен в покрайнините на София, за да може безсмъртния му дух да отиде в небесата и оттам вечно да бди над своя народ.